Понякога съм нежен
понякога- небрежен
гори там в мрака

Купих й от село черен шал.
А навън бе пролет.
Ден преди това баща ми бе умрял.

Чувам го да плаче край реката,
че удавила се е луната.
Плаче цялото й тяло,

Бях първолак. Мама ми купи първите гуменки. (Гуменетки им викаха в Пловдив). Мислех си, че всички гледат гуменетките ми. Едни такива небесносинички..Бях на седмото небе! И се затичах- бързо, много бързо, страшно бързо...Изведнъж се спън...

Познато ми е състоянието на хората, които пишат, но никое издателство не издава творенията им.
Щото съм един от тях.
Движението на чувствата в това състояние е класическо: отричане на случващото се; гняв; отчаяние; депресия; прими...