DnesInvestorGolAutomediaTialotoAz-jenataAz-detetoTeenproblemPulsImoti.netRabotaStartBlogAhaSnimka
Blog.bg - безплатен блог хостинг и блог портал 
Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг
06.02.2011 18:08 - ПЪТЯТ КЪМ АТЛАНТИДА
Автор: gkowachew Категория: Лични дневници   
Прочетен: 13034 Коментари: 41 Гласове:
74

Последна промяна: 26.11.2013 10:40

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
   Пътувам към родния край.Непрогледна мъгла. Виждаш стотина метра реален свят. По- нататък - пустота. Атлантида...
   "Хоризонт" предупреждава: карайте внимателно в мъгла! Но аз бързам...Една душица там бере душа...една мечта...един спомен...
   Виждам в мъглата - седя с букварче в ръка пред голяма врата, но не мога да стигна дръжката на вратата, а гласът на мама пита отнякъде: кой чука?...Не знам, мила мамо, не знам...
   Виждам в съседния двор един по-страшен от дявол човек гони черен петел... А петелът без глава е, затова не търчи, а подскача в снега...И оставя червена пътечка...към ада или към рая- кой ще реши? Убиецът на петли ми подава шише ракия: от новата е, сумти, четирсе и пет градуса...Не пия- лъжа го аз! А ми се пие...Да не си болен, човече- пита ме той. Ба ли го- отвръщам му аз и нахлупвам кръвнишки каскета си...
   -Петелите, тате, петелите...пеят...-чувам гласа на сина ми.
   И натискам газта!
   Ала пътят безкраен е...И завръщане май няма да има...но какво от това, щом вече си тръгнал...
   На Атлантида навярно сега е май! И с дъщеря ми цял ден ще ловим майски бръмбари, а майските бръмбари биват работници, пожарникари, царици, царе...В кибритени кутийки ще ги приютяваме...на бял конец ще ги привързваме...и ще ръкопляскаме, щом полетят, а привечер ще ги пуснем да си ходят, за да нощуват при своите майка и татко...някъде в края на селцето, в подножието на планината...
   -Пийни ракия бе, човек- комшията седи до мен на предната седалка, дими цигарата му, увита във вестник...
   Дими цигарата му като комина на нашата къща...значи мама и тате са там и ме чакат! Баща ми сигурно още дописва белия лист...решил е върху бял лист живота си да положи,...ала сняг затрупва белия лист, дори пътечка снегът не оставя...
   -Някакви цигани- продължава комшията- се опитаха снощи да откраднат прасето ни...Но дойде баджанака и като взехме чифтетата...Ебахме им мамата циганска!
   И възтържествувала правдата! А кривдата си строшила краката...Защото правдата винаги побеждава кривдата...Много хубаво възпитание! Да се спукаш от смях...Изведнъж усещам обаче как правдата се подхлъзва, мантинелата я подпира и я връща в правия път, но по правия път летят хиляди правди- силни правди, последен модел правди, лъскави правди...И те те прегазват ,смачкват те, изхвърлят те обратно в канавката...защото ти си малката правда, никому ненужната  малка правда!..
   Чувам един барман от младостта, който в 6 сутринта ни подканя:
   -Момчета, допивайте бутилките и хващайте правия!...
    Но ние пишехме стихове, ние знаехме всичко и затова отговаряхме:
     -Животът е завой след завой...
    А той ни гледаше като най-добрия учител в света и само повтаряше:
   - Пусти шамари...
   "Хоризонт" предупреждава: карайте внимателно в мъгла! В полунощ обявяват смъртта на кънтри звезда и някаква пикла твърди, че кънтри звездата ще ни пее от рая (сигурно онези, дето пееха "Подмосковные вечера" са заключени в ада)...И долита от рая:
   "Старите сърца
   са верни сърца.
   Цяла нощ те
   към мечтата препускат.
   Но умират рано
   старите сърца...
   Много рано-
   на закуска..."
   А баща ми продължава да полага живота си върху белия лист...нищо, че снегът го затрупва...Ако Господ ми позволи да надникна през рамото му- дано нещичко разбера...Майка ми все така хвърля дръвца в печката- огънят бумти, дими комина...За да не се загубя, къщата да не подмина...
   И за да бъда рано-рано при тях...
   Много рано...
   На закуска.

   Гълъб Ковачев
Нагоре


Тагове:   Атлантида,


Гласувай:
76


Подобни постинги
ПЕСЕН, ПОТЪНАЛА С АТЛАНТИДА
ДРЕВНИ ЦИВИЛИЗАЦИИ (част 12)
ДРЕВНИ ЦИВИЛИЗАЦИИ (част 14)
Прочелите постинга прочетоха и:
Четири пилета от един чувал
Стая с камина
Днес си говорихме с един колега

Следващ постинг
Предишен постинг

Коментари
1. valben - Поклон, приятелю!
06.02.2011 18:21
Поклон, приятелю!
цитирай
2. gkowachew - valben,
06.02.2011 18:23
Трогнат съм!
цитирай
3. razkazvachka - Харесва ми.
06.02.2011 18:27
Ще го прочета пак. Преди закуска.
Знаеш - всичко важно става тогава.
цитирай
4. gkowachew - razkazvachka,
06.02.2011 18:29
Знам. Благодаря ти!
цитирай
5. nicodima - Животът е завой след завой...
06.02.2011 18:29
Понякога - тунел след тунел, но... живеем заради светлинката, нали знаеш... Атлантида намираме винаги в края на пътя...
Важи и за големите и за малките правди...

цитирай
6. gkowachew - nicodima,
06.02.2011 18:40
Ще ти призная, че вече нищо не знам!
цитирай
7. milamam - Тъга. . Но сърцата не умират, въп...
06.02.2011 19:50
Тъга..Но сърцата не умират, въпреки това...Живи са, па макар и в други сърца...
цитирай
8. gkowachew - milamam,
06.02.2011 20:01
Дай Боже, мила! :)))
цитирай
9. tit - Болиш!
06.02.2011 21:38
Сърдечно...
цитирай
10. gkowachew - tit,
06.02.2011 21:44
Спокойна нощ! :)))
цитирай
11. kleopatrasv - Корените ни дърпат и все по-вече ...
06.02.2011 22:41
Корените ни дърпат и все по-вече бързаме..нататък.
Четох и между редовете и доста истини разбрах. Невероятен е начина да споделиш мислите си, възхищавам ти се!
цитирай
12. gkowachew - kleopatrasv,
06.02.2011 22:48
Поласкан съм! Спокойна нощ! :)))
цитирай
13. osi4kata - ако великолепието има измерение,
07.02.2011 01:32
то това е твоят разказ :).

Трогна ме до сълзи.
цитирай
14. tili - Изгуби се в мъглата и
07.02.2011 03:05
донесе скръбна вест! Добре, че кoминът още пуши. Стана ми мило и тъжно...
цитирай
15. razkazvachka - Преди около година прочетох един страхотен текст от теб - Човекът и думите
07.02.2011 04:03
Този тука, обаче, е класа. Като бяла река носи, говори, не свършва. Не търсиш края, не търсиш началото - стоиш си на твоето място на брега, а тя върви бистра и знаеш, че Атлантида е всъщност Родопа и зад мъглата е поляната с майските бръмбари.
Добър да е денят ти.
цитирай
16. gkowachew - osi4kata,
07.02.2011 10:02
Направо ме ласкаете! :)))) Хубав ден от мен!
цитирай
17. gkowachew - tili,
07.02.2011 10:04
Коминът пуши, мила, все още пуши...майка е там! Спокоен ден! :)))
цитирай
18. gkowachew - razkazvachka,
07.02.2011 10:09
Състезавам се с теб, мила! :)))) Животът е състезание! Хубав ден и на теб! :)))
цитирай
19. mia2442 - едно от най-силните и
07.02.2011 10:26
свестни неща, които съм чела наскоро!
/а аз чета много!/
И пак ще се връщам!
цитирай
20. ili4e - Много ми хареса!
07.02.2011 11:03
Много ми хареса!
цитирай
21. monaliza121 - Виждам в мъглата -
07.02.2011 11:39
Споменът в мъглата не е мъглив, а истински, като в онези 100 метра ...
Поздрав!:))
цитирай
22. gkowachew - mia2442,
07.02.2011 12:26
Добри думи от добър автор- голяма работа си е! Благодаря ти от сърце! :)
цитирай
23. gkowachew - ili4e,
07.02.2011 12:26
Благодаря! :)
цитирай
24. gkowachew - monaliza121,
07.02.2011 12:28
Наскоро Ви открих като автор и много ми харесвате! :) Поздрави и за Вас!
цитирай
25. martiniki - поздрав, gkowachew
07.02.2011 14:03
много ми хареса това твое пътуване, има магия в текста
цитирай
26. gkowachew - martiniki,
07.02.2011 14:08
Поздрав и на теб! Хубав ден! :)))
цитирай
27. elinora - На мен ми харесва всичко което пишеш!
07.02.2011 15:53
Само тази тъга не ми харесва, но тя е част от теб, нали...
цитирай
28. gkowachew - ели,
07.02.2011 16:13
Да, мила Ели! Зарадва ме присъствието ти! :)))
цитирай
29. veninski - Поздрави от Родопите, приятелю!
08.02.2011 06:16
Поздрави от Родопите, приятелю!
цитирай
30. gkowachew - veninski,
08.02.2011 10:33
Поздрави и на теб, приятелю!
цитирай
31. makont - Някак си спокойно и уравновесено ми стана,
08.02.2011 17:17
докато го четох. Тъжно, но от онова тъгуване, което не те кара да се чувстваш зле, а спокоен и мъдър. Наистина прекрасен разказ!
цитирай
32. gkowachew - makont,
08.02.2011 18:21
Радвам се, че така си го почувствала! :)))
цитирай
33. priqtel12 - Дааа.....пътят към Атлантида е дълъг....
14.02.2011 18:27
а спомените толкова много е всеки иска да излезе напред и да ти спомни нещо мило и тъжно........и мъглата не може да ги скрие....Поздрави!
цитирай
34. gkowachew - priqtel12,
14.02.2011 19:51
Спокойна вечер! :)))
цитирай
35. katan - Скъпи приятелю!
15.02.2011 12:49
Буря предизвика у мен с тази Атлантида! Истинска буря от спомени и чувства!
цитирай
36. gkowachew - Мила Катя,
15.02.2011 12:56
Бъди щастлива!
цитирай
37. katan - И ти, приятелю!
15.02.2011 12:57
gkowachew написа:
Бъди щастлива!

цитирай
38. aqualia - Ех, Гълъб, там, в Атлантида...
15.02.2011 22:15
Ех, Гълъб, там, в Атлантида ни чакат, но и тук, на Стария континент още ни обичат... Да не бързаме, а?
цитирай
39. gkowachew - aqualia,
16.02.2011 11:45
Никой не ни пита, мила!:)))
цитирай
40. panazea - Не мога да опиша , какво чувствам .
16.02.2011 14:12
Вълнение.
цитирай
41. gkowachew - panazea.
06.03.2011 19:40
С голямо закъснение- благодаря ти! :))))
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: gkowachew
Категория: Лични дневници
Прочетен: 428606
Постинги: 163
Коментари: 3714
Гласове: 13643
Блог вълни
Архив
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930