Постинг
18.10.2012 16:07 -
СТАЯТА, ВАРОСАНА ДО СНЕЖНО
Щом слънцето потъне зад баира
и щом луната като в куклен театър засияе,
жената и мъжът ще сключат пак примирие
в една варосана до снежно стая.
Примирието на битка ще прилича-
ще се люлеят лампата, иконата...
И думите ще бъдат все епични...
Захвърлен под кревата,
ще стене без цигулката акордеона.
...Денят ще дойде пак като неканен гостенин,
подобно пощальон
ще пъхне под вратата нещо неизбежно.
Но няма как вратата да залостиш...
На стаята , варосана до снежно!
Гълъб Ковачев
Неизбежност, безнадеждност ли е, или спасение? Поздрави, много разчувстват твоите стихове и винаги натъжават.
цитирайХубаво е, че има жени като теб!
цитирай...Денят ще дойде пак като неканен гостенин,
подобно пощальон
ще пъхне под вратата нещо неизбежно.
цитирайподобно пощальон
ще пъхне под вратата нещо неизбежно.
мелодията на живота!:)
Но винаги е красива и чиста...
...с нежно!:)
цитирайНо винаги е красива и чиста...
...с нежно!:)
:)
цитирай:)
цитирайМного хубаво стихотворение! Докато се сключват нощни примирия като войни всичко е наред:)
цитирайДа, така е! :)
цитираймир да има...:)
цитирайНо няма как вратата да залостиш...
и все пак нека има всемирен покой...
Прекрасно!
цитирайи все пак нека има всемирен покой...
Прекрасно!
нека! :)
цитирайВинаги има пролука за неизбежностите на деня...
цитирайРадвам се , че спрях до вратата , за да не наруша спокойствието в дома .
цитирай
14.
starbuck69 -
Много красив и човечен стих.
18.10.2012 23:55
18.10.2012 23:55
Възхищавам се на хората ,които умеят с простички слова, да създадат такава образност и да Те накарат да съпреживееш емоцията !
Поздрави, Приятелю!
цитирайПоздрави, Приятелю!
Да! :(
цитирайПоздрави!
цитирайИ на теб, Приятелю! :)
цитирайХареса ми! Много.
цитирайПоздрави, приятелю! :)
цитирайЗа невероятната сила на този стих.
цитирайБлагодаря ти, мила! :)
цитирайневероятно хубаво...
докосващо...
цитирайдокосващо...
Благодаря ти, мариники ! :)
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
