Колко тихо си ляга добрият човек нощем.
Сякаш след миг ще рисува снежен човек на деца.
Всъщност той ще отиде скришом на гости,

Щом слънцето потъне зад баира
и щом луната като в куклен театър засияе,
жената и мъжът ще сключат пак примирие

Когато видиш жена на балкона да плаче,
спри си часовника, спри под балкона.
Жената винаги е сираче,

Прекосявахме зимата с дълги писма-
ти като птица, аз като куче...
Но комини на къщите днес не димят.