Постинг
27.12.2009 14:05 -
ЧОВЕКЪТ И ДУМИТЕ
Автор: gkowachew
Категория: Лични дневници
Прочетен: 22639 Коментари: 52 Гласове:
Последна промяна: 03.02.2010 11:58
Прочетен: 22639 Коментари: 52 Гласове:
23
Последна промяна: 03.02.2010 11:58
...Когато си уплашен- думата е убежище. Топло място за сърцето и духа. Прегръдката, с която те посреща някой, някога, някъде...Или винаги!
Когато си самотен- думата е детство.Един прашен път за бързоногите ти сандали и в края на пътя- синя река. После хрупаш една златна ябълка...Защото си преборил змея...И си опазил ябълковото дърво!
Когато си отчаян- думата е полет. Но не от 10-я етаж на някой жилищен блок, а от гнездото под някоя стряха на нашия верен приятел- врабчето безсмъртно, врабецът безстрашен! До върха на най-високата топола!
Когато ти се плаче- думата е театър.Не позволявай никога цялото ти лице да плаче! Нека едната му половина си поплаче скришом, а другата да се смее...Вживявай се в ролята си- играй по Станиславски!
Когато си изоставен- думата е кон. Открадни най-бързия кон, дни и нощи препускай, сменяй конете при всяка страноприемница, докато стигнеш до твоя приказен дом- едно жълто прозорче на края на света, един килнат комин и виеща се струйка дим от него!
Когато си разярен- думата е сбогом.Кажи сбогом на себе си и забрави, че си бил тук и сега...Подай дясната си ръка на лявата...Здрависай ги! И помни- победеният също е победител!
Когато си обиден- думата е ключе. Малко медно ключе с дупка в средата.Когато моята баба(по майчина линия) се почувстваше оскърбена, обидена или унизена, тя вадеше отнякъде едно малко ключе, отключваше с него един стъклен шкаф на кухненския бюфет и дълго разглеждаше нещо...Малко преди да умре, тя ми показа съдържанието на шкафа- снимки от нейната младост, от сватбата й, снимки на децата й като малки и едно пиринчено пръстенче- дар от дядо за сватбата им...И писмата от майка ми, които винаги започваха с "мила мамо"!
Когато смъртта те покоси някой ден на някоя улица и, миг преди да умреш, някой доближи огледалце до устата ти, за да провери дали все още дишаш- думата е суета.Огледай се в огледалцето- да не би да изглеждаш грозно...И, ако можеш, нещо поправи.Не трябва да плашим хората със смъртта!
Когато вече си в отвъдното, на някоя звезда- думата е телескоп. За да оглеждаш с него от време на време
Земята, където са любимите ти хора, проблемите, радостите и нещастията им- изобщо целият земен живот, мимолетният живот! Само дано не се случи като в "Улица "Консервна" на Джон Стайнбек, където приятелите на главния герой, на когото беше нужен микроскоп, за да изследва живота в океанското крайбрежие, му подариха за рожденния ден най-големия микроскоп на света...бяха го поръчали по каталог, а той се оказа телескоп! Та да не вземе някой в отвъдното да ти подари най-малкия телескоп на света,т.е. микроскоп...И да изучаваш живота на бълхите в Космоса!
Мисля си за живота на думите...Псувня или молитва...Проклятие или утеха...Нищета или майчин вопъл...Къде е тяхното рожденно място? За гроб не питам, защото думите не умират! А човекът умира...и има гроб...Но аз знам, че човекът също продължава да живее...
Пиша тези редове и не знам защо си задавам въпроса: "Човекът ли създаде думите, или думите създадоха човека?"
Когато си самотен- думата е детство.Един прашен път за бързоногите ти сандали и в края на пътя- синя река. После хрупаш една златна ябълка...Защото си преборил змея...И си опазил ябълковото дърво!
Когато си отчаян- думата е полет. Но не от 10-я етаж на някой жилищен блок, а от гнездото под някоя стряха на нашия верен приятел- врабчето безсмъртно, врабецът безстрашен! До върха на най-високата топола!
Когато ти се плаче- думата е театър.Не позволявай никога цялото ти лице да плаче! Нека едната му половина си поплаче скришом, а другата да се смее...Вживявай се в ролята си- играй по Станиславски!
Когато си изоставен- думата е кон. Открадни най-бързия кон, дни и нощи препускай, сменяй конете при всяка страноприемница, докато стигнеш до твоя приказен дом- едно жълто прозорче на края на света, един килнат комин и виеща се струйка дим от него!
Когато си разярен- думата е сбогом.Кажи сбогом на себе си и забрави, че си бил тук и сега...Подай дясната си ръка на лявата...Здрависай ги! И помни- победеният също е победител!
Когато си обиден- думата е ключе. Малко медно ключе с дупка в средата.Когато моята баба(по майчина линия) се почувстваше оскърбена, обидена или унизена, тя вадеше отнякъде едно малко ключе, отключваше с него един стъклен шкаф на кухненския бюфет и дълго разглеждаше нещо...Малко преди да умре, тя ми показа съдържанието на шкафа- снимки от нейната младост, от сватбата й, снимки на децата й като малки и едно пиринчено пръстенче- дар от дядо за сватбата им...И писмата от майка ми, които винаги започваха с "мила мамо"!
Когато смъртта те покоси някой ден на някоя улица и, миг преди да умреш, някой доближи огледалце до устата ти, за да провери дали все още дишаш- думата е суета.Огледай се в огледалцето- да не би да изглеждаш грозно...И, ако можеш, нещо поправи.Не трябва да плашим хората със смъртта!
Когато вече си в отвъдното, на някоя звезда- думата е телескоп. За да оглеждаш с него от време на време
Земята, където са любимите ти хора, проблемите, радостите и нещастията им- изобщо целият земен живот, мимолетният живот! Само дано не се случи като в "Улица "Консервна" на Джон Стайнбек, където приятелите на главния герой, на когото беше нужен микроскоп, за да изследва живота в океанското крайбрежие, му подариха за рожденния ден най-големия микроскоп на света...бяха го поръчали по каталог, а той се оказа телескоп! Та да не вземе някой в отвъдното да ти подари най-малкия телескоп на света,т.е. микроскоп...И да изучаваш живота на бълхите в Космоса!
Мисля си за живота на думите...Псувня или молитва...Проклятие или утеха...Нищета или майчин вопъл...Къде е тяхното рожденно място? За гроб не питам, защото думите не умират! А човекът умира...и има гроб...Но аз знам, че човекът също продължава да живее...
Пиша тези редове и не знам защо си задавам въпроса: "Човекът ли създаде думите, или думите създадоха човека?"
Чудесен постинг!Поздравления!
Ще си запомня някои метафори.;)
цитирайЩе си запомня някои метафори.;)
че твоите думи събуждат човешкото, за останалото - не знам...
цитирай думите са слаби...
поздрави...
цитирайпоздрави...
Винаги си ме подкрепяла! Благодаря ти!
цитирайТи ме подкрепи страхотно!
цитирайТи си един от авторите, които следя внимателно, защото ми харесва написаното от теб! С нещо ми напомня моята младост...
цитирай..а в случая са излишни;
поздравления!чудесно е!
цитирайпоздравления!чудесно е!
Благодаря ти за категоричния коментар!...
цитирайgkowachew написа:
Благодаря ти за категоричния коментар!...
:)
цитирай Мисля, че човекът ги създаде.....
Има думи,които използваме като нарицателни само за онзи някой,който е специалният, и има думи, които са универсални............. Има думи, с които казваме всичко, /както е при тебе тук/, и думи, зад които се опитваме да се скрием...., но заслужава ли си тогава тяхното изричане....?!?!?
Страшно ми допаднаха думите, с които си определил уплашен, самотен, отчаян - мисля, че това са и моите думи, които бих използвала в случая. Виж, за отвъдното бих използвала думата ЛЮБОВ- към всичко и всички, в единия и другия свят ; и може би в по-малка степен -думата Грижа....Когато ми се плаче, моята дума би била музика; онази любимата, с която забравяш грижите и неволите си.....За останалите неща ми е доста трудно да дам моето определение, затова те поздравявам най-сърдечно за това, че ТИ си успял да го направиш!!!
Поздрави!!!
цитирайИма думи,които използваме като нарицателни само за онзи някой,който е специалният, и има думи, които са универсални............. Има думи, с които казваме всичко, /както е при тебе тук/, и думи, зад които се опитваме да се скрием...., но заслужава ли си тогава тяхното изричане....?!?!?
Страшно ми допаднаха думите, с които си определил уплашен, самотен, отчаян - мисля, че това са и моите думи, които бих използвала в случая. Виж, за отвъдното бих използвала думата ЛЮБОВ- към всичко и всички, в единия и другия свят ; и може би в по-малка степен -думата Грижа....Когато ми се плаче, моята дума би била музика; онази любимата, с която забравяш грижите и неволите си.....За останалите неща ми е доста трудно да дам моето определение, затова те поздравявам най-сърдечно за това, че ТИ си успял да го направиш!!!
Поздрави!!!
разбира се, че позволявам...
цитирайНека всеки измисли своя дума за нещата от живота!Благодаря ти за коментара,за поздравите и ...за всичко!
цитирайзадължен съм ти!
цитирай...за ДухъТ на произнасящия ги!:)
Сполай ти!:)))
цитирайСполай ти!:)))
но аз мисля, че думите са материя!
цитирай"...думите не умират! А човекът умира...и има гроб...Но аз знам, че човекът също продължава да живее..."
Продължава да живее човекът - и чрез делата си, но и чрез думите, които е оставил след себе си.
Честита Коледа!
цитирайПродължава да живее човекът - и чрез делата си, но и чрез думите, които е оставил след себе си.
Честита Коледа!
...нямам думи какво става...
цитирайВъпроси си задаваме непрекъснато, но май в дни като тези се замисляме повече и по-дълбоко се опитваме да проникнем.
Не сме сами в този свят, затова мисля,че всеки отговор би бил недостатъчен.
Сърдечен поздрав и благодарност към теб!
цитирайНе сме сами в този свят, затова мисля,че всеки отговор би бил недостатъчен.
Сърдечен поздрав и благодарност към теб!
Сигурен съм,че не сме сами...И всеки отговор е само част от истината...Благодаря ти за посещението и оценката!
цитирайСчитам го за дар от теб за нас.. по случай Рождество..
Благодаря ти!
Бъди жив, здрав, щастлив и благословен! :)
цитирайБлагодаря ти!
Бъди жив, здрав, щастлив и благословен! :)
Бъди жива и здрава, и щастлива!
цитирай"В началото бе словото" С много въпроси съм оставала всеки път след прочитането на тия думи. А твоите зареждат с човечност. Точно като candysays благодаря за този дар!
цитирайкогато си автор - думата е твоят подпис,
думата е името на твоята същност - защото няма да използваш думи, които не й принадлежат.
Страхотен текст - поздравления!
цитирайдумата е името на твоята същност - защото няма да използваш думи, които не й принадлежат.
Страхотен текст - поздравления!
В началото бе словото...
цитирайА аз ти благодаря за отношението и оценката!Поздрави!
цитирайБлагодаря ти от сърце!Човешката ти природа е и природата на твоите думи...Поздрави!
цитирайЗнам, така е!Но в този въпрос съм вложил друг смисъл...Поздрави!
цитирайХаресва ми написаното!
Коледен поздрав и от мен!
цитирайКоледен поздрав и от мен!
Весели Новогодишни празници!
цитирай Думите, които избираме, начинът по който ги използваме, ни правят да изглеждаме и да бъдем възприемани от другите такива, каквито сме, или искаме да бъдем.
Хората могат да се разбират прекрасно и без да говорят - очите, жестовете са много по-красноречиви.
Мисля си, че думите създават човека.
Аз бих предпочела да се говори по-малко, а да се показва всичко.
Всеки твой разказ ме трогва, раздвижва мислите ми и лекува лошите ми настроения, предизвикани от тревожността и несигурността с които са изпълнени дните ни.
Благодаря ти!
цитирайХората могат да се разбират прекрасно и без да говорят - очите, жестовете са много по-красноречиви.
Мисля си, че думите създават човека.
Аз бих предпочела да се говори по-малко, а да се показва всичко.
Всеки твой разказ ме трогва, раздвижва мислите ми и лекува лошите ми настроения, предизвикани от тревожността и несигурността с които са изпълнени дните ни.
Благодаря ти!
Приятно ми е, че си тук и ти благодаря за хубавите думи.!Поздрави!
цитирайПо скоро душата поражда мисълта,а огледало на мислите ни са думите.Но за богатството на някои души,думите са тъй недостатъчни.Гробът е едно толкова тясно и тъмно местенце за една голяма и светла душа.
цитирайБлагодаря ти, че ме навести!:)
цитирайДумите могатда бъдат наслада, когато излизат от душата на човек като теб.
Снощи открих твоя блог и доста дълго четох.
Много ми хареса разказа за пощальона, може би защото ми напомни за баща ми (който работи дълги години като пощальон) и за моето детство.
Весели празници!
цитирайСнощи открих твоя блог и доста дълго четох.
Много ми хареса разказа за пощальона, може би защото ми напомни за баща ми (който работи дълги години като пощальон) и за моето детство.
Весели празници!
Щастлив съм,че с нещо съм напомнил за баща ти и за твоето детство-заедно с майката,това са трите най-големи символи в живота на човека!Благодаря ти и поздрави!
цитирайме впечатли.До сега не съм имал късмета да срещна подобен.Леко завиждам.
цитирайНе знам как и какво ще напиша след Вашата оценка...С две думи- трудно ще ми бъде!Благодаря Ви! Поздрави!
цитирайраните заздравяват и се забравят,но думите остават,впечатляват,одобряват,порицават........изобщо думите са важно нещо и добре е всеки един да знае какво ,кога и как го казва!СТРАХОТЕН постинг-винаги съм впечатлена силно от написаното в твоя блог!!!Силни метафори-поздравления и весели новогодишни празници с много думи на обич,уважение,добрина и светлина!!!
цитирайБлагодаря ти за хубавите думи и пожелания!Весели Новогодишни празници и на теб-пожелавам повече хубави мигове през новата година!
цитирайза страхотния постинг!Навръх празниците беше пречистващо да го прочета.Нека има светлина в душите ни,тогава и думите ще са блестящи и светли!
цитирайБлагодаря ти за страхотната оценка! Пожелавам ти хубава Новогодишна нощ!
цитирай"В началото бе словото..."
Словото, което ни прави хора...
Думи - от сърцето и за сърцето...
Думи благослов и прокоба; обич и омраза...
Думи,думи, думи - подредени в един прекрасен /бих казала съвършен/ постинг, който едновременно доставя наслада от тях /думите/ , кара те да се замислиш за много неща и те "стиска" за гърлото /много често ми се случва това в блога ти, приятелю/...
Думите са "Прегръдката, с която те посреща някой, някога, някъде...Или винаги!"
Думите понякога са камъни хвърлени в душата ти - някога, някъде, от които боли, а раните не зарастват въпреки времето...
"Човекът ли създаде думите, или думите създадоха човека?"
И Бог създаде човека по свой образ и подобие...
А : "В началото бе словото..."
цитирайСловото, което ни прави хора...
Думи - от сърцето и за сърцето...
Думи благослов и прокоба; обич и омраза...
Думи,думи, думи - подредени в един прекрасен /бих казала съвършен/ постинг, който едновременно доставя наслада от тях /думите/ , кара те да се замислиш за много неща и те "стиска" за гърлото /много често ми се случва това в блога ти, приятелю/...
Думите са "Прегръдката, с която те посреща някой, някога, някъде...Или винаги!"
Думите понякога са камъни хвърлени в душата ти - някога, някъде, от които боли, а раните не зарастват въпреки времето...
"Човекът ли създаде думите, или думите създадоха човека?"
И Бог създаде човека по свой образ и подобие...
А : "В началото бе словото..."
Много ме развълнува твоят коментар!Ще кажа следното пояснение: човек измисли думите, но думите създадоха човека!И,който знае какво означават думите, какво може да бъде направено с тях, знае много...Мога и още обяснения да дам по този въпрос, но това стига...Благодаря ти !Поздрави!И весело посрещане на Новата година!
цитирайТова, което прочетох ми хареса.
Думите правят човека човек... или звяр.... или пън...
Думите те показват какъв си. Когато са лицемерни и детето ще те усети. Когато само очите говорят, думите крещят без глас.... каква сила има мисълта (енергията на думите) да твори живота ни...
цитирайДумите правят човека човек... или звяр.... или пън...
Думите те показват какъв си. Когато са лицемерни и детето ще те усети. Когато само очите говорят, думите крещят без глас.... каква сила има мисълта (енергията на думите) да твори живота ни...
Радвам се,че се запознахме!Весели празници!
цитирай до един момент в живота си ние си въобразяваме, че ние сме създали света... след това, обаче, идва моментът на прозрението, че всъщност световете са създадени от думите, а от там до третия етап има съвсем кратко разстояние - и ние започваме да вярваме, че думите са създали и самите нас...
цитираймного добре написан и много близък до мен текст, думите - убежище, бягство, полет и...
имам едно стихотворение - реплика
Зимно преминаване
Ще прекося
града
нощта
плача и зимата
и ще се скрия в думичката детство
така ухае тук
на бархетната нощница на баба
на ябълки и орехи и дюли
на сън и чиста радост
на липов чай
на грижа
на топлина и сигурност
ухае
През детството напряко ще премина зимата
цитирайимам едно стихотворение - реплика
Зимно преминаване
Ще прекося
града
нощта
плача и зимата
и ще се скрия в думичката детство
така ухае тук
на бархетната нощница на баба
на ябълки и орехи и дюли
на сън и чиста радост
на липов чай
на грижа
на топлина и сигурност
ухае
През детството напряко ще премина зимата
Хубаво е стихотворението! :)
цитирайЕто още един случай, в който думите творят чудеса!
цитирайкогато става човекът, отнема му се комуникацията чрез чиста мисъл и се дава способността за владеене на думите
програмистът е бил гениален, но после се появила грешка в програмата и се наложило да се сложи самокоригираща подпрограма - и се появили поетите:)))
цитирайпрограмистът е бил гениален, но после се появила грешка в програмата и се наложило да се сложи самокоригираща подпрограма - и се появили поетите:)))
Абе, сбъркана работа! :)))
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.