Денят сега утихва.
Оркестърът вечерен
ще свири кратки стихове

   Eдин голям български поет  написа: "Живей като птица- умри като куче!"
   И точно тази роля отреди за теб Режисьора!
   Един Чехов герой, който не разбира правилата на този свят и светът не го разбира...

На всички  вас- талантливите и не чак толкоз талантливите, на човечните и не дотам човечните, на искрените, но и на фалшивите, на добрите, злобните , безличните , на влюбените и разлюбените, на мразещите и обичащите, на бодрите и на отча...

Животът тук  задължава
не просто да бъдеш, а да бъдеш на крак!
Две-три цигари двайсетватово осветяват

   На този ден - Черешова Задушница- се прибират душите на всички покойници, които са били на свобода след Велики Четвъртък...С "Бог да прости" те ще влязат в царството небесно, защото са вярвали в Бога...И Бог е простил, защото е велико...

Един живот е
да го е*а.
Ако имаше втори,

                                                      На Анета
Силует на момиче и ваза...
Няма как да не си талантлив!

   Чувам детски глас да ме пита: "Тате, защо бие камбаната на църквата?" Отговарям механично: "Защото е умрял някой стар човек..." "А когато детенце умре, камбаната бие ли?.."
   В стаята сме само аз и мухата. Мухата, която в два след пол...

   Пътувам към родния край.Непрогледна мъгла. Виждаш стотина метра реален свят. По- нататък - пустота. Атлантида...
   "Хоризонт" предупреждава: карайте внимателно в мъгла! Но аз бързам...Една душица там бере душа...една мечта...един спом...

  Днес,26.08.2010 г., ти трябваше да станеш на 33. Но реши да останеш на 30.
     Събрах в тази малка книжка 33 стихотворения- прииска ми се да ти разкажа няколко земни истории, случили се с мен, с Мимето и с мама, да споделя с теб мигове...

Ще се сипне камъче от Луната
и ще падне насред стаята,
додето вечеряме...

                       Не по Джеръм Дейвид Селинджър
   Бяха ме скъсали първия път по химия и сега четях за поправителен през септември. Беше лято. Няма по-горещо лято на света от лятото в моето село. И повече мухи няма никъде другаде.
   ...

   Беше в един далечен августовски ден. Бях на село. На следващия ден се бях родил и привечер трябваше да пътувам за Пловдив. Но не заради рожденния ми ден, а защото месец след развода ни тя поиска да се видим...Не попитах защо. По-късно...

   Видях го захвърлен на селското ни бунище. Две метални табли и изтърбушена пружина- персон и половина. Някой го беше захвърлил там може би преди час-два, защото циганите все още не го бяха видели и отнесли на "Вторични суровини"...
   Н...

   Имало едно време едно детство, за което никой не знаел, че то е единствено в живота! Детството се занимавало с детските си работи- играело на криеница с други детства, замеряло със снежни топки накацалите по стоборите врабчета, разказ...